Голямата американска транспортна криза ни казва нещо

Транспортът в Америка претърпява спешен миг. Можете да го видите в заглавията - от неуспеха на Boeing, през сриването на моста на Франсис Скот Кий в Балтимор, до обстоятелството, че Съединени американски щати даже към този момент не могат да строят свои лични търговски кораби.

Добавяне към този лист с беди са по-дългосрочни проблеми като неналичието на положително сухопътно пътешестване с трен, зле поддържани пътища и следпандемичен спад в сигурността и надеждността на градските директни системи. Съвсем неотдавна има чувство, че революцията на електрическите транспортни средства стопира, защото Tesla се срутва, Китай печели и Доналд Тръмп заплашва да спре целия преход към чиста сила, в случай че още веднъж стане президент.

Тези истории постоянно са сложете в обособени кошници. Но както толкоз доста неща в комплицирани системи като превоз и логистика, те в действителност са свързани, постоянно по непредвидени способи.

Вземете да вземем за пример случая с контейнеровоз, който докара до сриването на Балтиморския мост. Лесно бихте могли да спорите, че това е част от по-голяма история за остарялата и разпадаща се инфраструктура на Америка. В последна сметка това не е обновено по забележителен метод от ерата на Айзенхауер – макар че администрацията на Байдън стартира със своята стратегия за фискални тласъци.

Прякото седмично икономическо влияние от затварянето на пристанището в Балтимор е към 1,7 милиарда $, а непрякото влияние на измененията във веригата на доставки може да бъде доста по-голямо. Това към този момент породи опасения за спомагателна инфлация, която може да произтича от бедствието.

Но можете също да твърдите, както някои рискови анализатори, че икономическото влияние може да е било доста по-голямо, в случай че Америка вярно използваше пристанището на Балтимор, което се намира в устието на залива Чесапийк, един от най-големите естуари в света. Освен това се намира в най-гъсто обитаемата зона в страната, с лесни връзки до главните индустриални центрове в Юга и Средния запад.

Доставката по вода е по-евтина и по-чиста, в сравнение с с камион или въздух. Но Законът на Джоунс, закон от 1920 година, изисква всяко морско транспортно средство, пренасящо артикули сред две американски пристанища, да бъде издигнато, притежавано и с екипаж в Съединени американски щати от съображения за сигурност.

Тъй като корабостроителната промишленост в Съединени американски щати се е свила фрапантно през През последните няколко десетилетия превозът на артикули по вода в Съединени американски щати е мощно стеснен. Америка даже има ограничавания за превозването на личния си полутечен природен газ сред вътрешните пристанища, заради неналичието на локални танкери.

Някои биха споделили, че Съединени американски щати просто би трябвало да разрешат на съдружници като Япония и Южна Корея, които строят това, което мнозина считат за най-хубавите кораби в света, по-лесен достъп до американския пазар. Но това изисква ясни правила на пътя за „ friendshoring “, които към момента не са създадени, както се вижда от неотдавнашния отпор на администрацията на Байдън против опита на Nippon Steel да придобие US Steel.

Това, което Съединени американски щати имат, в някои случаи е най-лошото от двата свята — свръхконцентрация в основни промишлености в името на сигурността, съчетано с всички рискове от краткосрочния напън на финансовите пазари

Това от своя страна ни води до въпроса за стратегическите промишлености и националните първенци. Китай ги има в доста области на своята стопанска система, в това число, да вземем за пример, електрически автомобили. Освен това има поредна индустриална тактика в поддръжка на задачите си. Междувременно Съединени американски щати играят на догонване. Вече има американски дотации за електрически автомобили, само че те не се занимават с по-широки въздушни точки на веригата за доставки (като достъп до сериозни минерали, нужни за екологични батерии).

Нито пък схващат продължаващия проблем с китайския дъмпинг и по какъв начин да си партнират със съдружници, с цел да му се опълчват. Накратко, няма изцяло координиран метод за справяне с доста комплицирано редовно предизвикателство.

Това, което Съединени американски щати имат вместо това, в някои случаи е най-лошото от двата свята — свръхконцентрация в основни промишлености в име на сигурност, съчетано с всички рискове от кратковременен напън на финансовите пазари, които надвиват (без каламбур) над всеки съответен народен интерес.

Случаят тук е Boeing, на който беше позволено да закупи единствения различен американски вътрешен производител на търговски самолети, McDonnell Douglas, през 1997 година Както неотдавна означи основният изпълнителен шеф на United Airlines Скот Кърби, нововъведенията и качеството са в крах от този момент. Бюджетите за проучвания и разработки са намалели спрямо Airbus, до момента в който противоположното изкупуване на акции се е повишило. Масовият аутсорсинг докара до доста комплицирани и уязвими вериги за доставки. Обучението на работната мощ отслабна, защото трудът беше регистриран като разход, а не като актив.

Междувременно, както ръководителят на Федералната комерсиална комисия Лина Хан уточни в мартенска тирада, предупреждавайки за заплахите, свързани с насърчаването на национални първенци, концентрацията и финансирането в авиоиндустрията освен доведоха до проблеми с сигурността — те също костваха доста на данъкоплатците в Съединени американски щати и сътвориха икономическа накърнимост, а не непоклатимост или сигурност.

Човек може да каже същото за неспособността на Америка да построи своя да притежавате кораби или да разберете по какъв начин да работите със съдружници, с цел да го извършите. По същия метод неуспехът да се схванат всички лостове на вътрешната и външната политика, които би трябвало да бъдат дръпнати, с цел да се реализира преходът към чиста сила.

Същността тук е, че тези видимо разнообразни транспортни рецесии сочат към по-големи проблеми в корпоративното ръководство, търговия и национална сигурност — даже естеството на политическата стопанска система на Съединени американски щати и по какъв начин работи (или не) в изменящия се свят. Има огромни сигнали в целия звук. Политиците и бизнес водачите би трябвало да слушат деликатно какво ни споделят.